Роза Шорникова (автор)
Отпустила жара, летний день стал короче,
Мелкий дождик с утра непогоду пророчит,
Ещё август цвести яркой розой не против,
Только осень стоит у калитки напротив.
Дошивает наряд золотою травинкой,
Листья с вишни летят невесомой пушинкой,
Каприфоль зазвенит… звук в дождинках растает,
Осень вешки свои незаметно расставит.
Ещё помнит мой сад плен палящего зноя
И цветущий наряд лепесткового кроя,
А калитка напротив впустит гостью неслышно
под осеннюю песнь облетающих вишен…
Галина Ганова (перевод)
Намалява денят и горещници няма,
А е август, и рози цъфтят като пламък,
От зарана дъждец пророкува прохлада,
Само дето на прага стои есен млада…
И с тревата дошива одеждата златна,
А бръшлянът запява в дъжда непонятно,
В безтегловност наоколо хвъркат листата,
Есента ни рисува картина позната…
Още помни горещото слънце и зноя,
И премяната пъстра – градината моя…
Но до портата вече е гостенка млада
Под напевното шепнене на листопада…
Социальные профили