Отпустила жара… / Намалява денят…

Роза Шорникова (автор)

Отпустила жара, летний день стал короче,
Мелкий дождик с утра непогоду пророчит,
Ещё август цвести яркой розой не против,
Только осень стоит у калитки напротив.

Дошивает наряд золотою травинкой,
Листья с вишни летят невесомой пушинкой,
Каприфоль зазвенит… звук в дождинках растает,
Осень вешки свои незаметно расставит.

Ещё помнит мой сад плен палящего зноя
И цветущий наряд лепесткового кроя,
А калитка напротив впустит гостью неслышно
под осеннюю песнь облетающих вишен…

Галина Ганова (перевод)

Намалява денят и горещници няма,
А е август, и рози цъфтят като пламък,
От зарана дъждец пророкува прохлада,
Само дето на прага стои есен млада…

И с тревата дошива одеждата златна,
А бръшлянът запява в дъжда непонятно,
В безтегловност наоколо хвъркат листата,
Есента ни рисува картина позната…

Още помни горещото слънце и зноя,
И премяната пъстра – градината моя…
Но до портата вече е гостенка млада
Под напевното шепнене на листопада…